О-о-о, Румене, недей трупа повече сняг… много те моля…-Помоли го Калина.
Тя се гърчеше, зарита гола в снега, а Румен събираше цели шепи наоколо и ги слагаше върху купчинката, под която лежеше приятелката му.


-Студено ли ти е?-попита ухилен той.
-О, да, много ми е студено, замръзвам…!
-Искаш ли да те сгрея?
-О, да, извади ме…
Вместо това обаче Румен се изправи над нея и започна да разкопчава грейката си. Извади пениса си, разлюля го над нея и я обкрачи.
-Сега ще те стопля…-Все така ухилен заяви Румен.
-Румене, недей, какво правиш…?!
-Нали искаше нещо екстремно…?!
-Да, исках, ама… аз…-Лицето на Калина придоби замислен вид.
Двамата обичаха да се катерят и си падаха по всичко екстремно, включително и секса. Започнаха да се изкачват по една заледена отвесна скала в Рила и докато Румен забиваше пикела в белия лед пред себе си, си представяше как забива кура си в бялата като сняг путка на Калина; докато завързваше поредното въже за новата скоба, си представяше как завързва Калина за някое дърво и… курът му опъна грейката и не спадна чак докато стигнаха върха. Оттам имаше пътека за хижата надолу и щяха да се спуснат без проблем. Но когато изпълзяха през ръба и Румен видя гъстата борова гора и знаейки, че тук няма хора, защото долу седеше предупреждението, че пътеката извежда до пропаст, реши да предложи на приятелката си малка доза екстремен секс, след екстремното изкачване. Той я накара да се съблече, изхлузи екипировката й, оставяйки само обувките й, вдигна ръцете й и я бутна в еднометровата покривка. Фигурата й се отпечата в снега и преди да я зарие, клекна до нея. Взе малко сняг и го поръси по гърдите й. Калина застена и започна да се извива. После мушна шепа до себе си и изсипа съдържанието й върху светлото й триъгълниче. Калина започна да трепери и да го моли да й подаде ръка да стане. Вместо това той завтрива пухкавата маса между бедрата й и блондинката завика, притискайки крака един до друг. “Няма да ме слушаш ли?”, закани се Румен и започна да я зарива. Сега седеше с гол кур над нея, от който потече тънка струйка. Топлата течност веднага изрови дупка в снега и Калина скоро усети парещото й въздействие върху изстудената си кожа. Тя пропълзя по корема й, кръста й и изчезна под нея. Румен започна да размахва члена си на всички посоки, описвайки широки кръгове със златната си течност. Половината сняг се стопи и тя с благодарност усещаше нейната топлина по тялото си.
-Разтвори си путката!-каза Румен.
Калина веднага се подчини и придърпа с пръсти устните си настрани. Розовината й отвътре лъсна и почти веднага се появи отвора й. Румен насочи струята си натам и скоро течността му забълбука в путката й.
-О, да, пикай там, стопли ме, много ми е студено…!-насърчаваше го Калина.
Той обля цялата й хралупа, а след това отново заръси кехлибарената си струйка по тялото й – корема й, циците й, подмишниците й. Когато най-сетне свърши, се приближи към приятелката си и клекна над лицето й.
-Оближи ми го!-нареди Румен.
-О, Румене…-изстена Калина.
Без повече предисловия той я накара да му го лапне и тя започна да му го подсушава с език. Хлъзгаше си го около кожичката му, по главичката му, изсмука всичко, каквото беше останало по кура му и го преглътна. Той й подаде ръка и я изправи на крака. Преди още обаче тя да му благодари, той я завъртя и бутна да коленичи отстрани на отпечатана й фигура в дълбокия сняг. Поради еднометровата си дебелина, тя пак се оказа до кръста в него. Той хвана голям куп от русата й коса и натисна лицето й в оцветения в жълто сняг.
-Яж! Яж от опикания сняг!-изкомандва Румен.
-О, Румене, това е вече много екстремно…! – поколеба се Калина, но само за миг.
-И още не съм свършил…! – обеща й той.
Тя отвори уста и лапна от жълтия сняг. Той започна да се топи и да се разлива по езика й и след малко тя преглътна. Той отново я насили и тя пак напълни устата си със сняг. Изяде всички жълти точки и едва тогава той отново я вдигна на крака. Завлече я до най-близкия бор и започна да я завързва за дървото.
-О-о, Румене, какво правиш…?!- попита го учудено.
Той промуши едно от алпинистическите въжета през цепката й и го стегна. То се впи между срамните й устни и тя изохка. След като я овърза през краката, корема и ръцете за бора, той подскочи нагоре и отчупи един клон. Извади ножа си и го закастри. Махна всички издънки по него, оставяйки няколкото му малки разклонения на върха, покрити с иглички. Застана пред нея и запипа свилите й се от студ зърна на гърдите.
-О, боли, недей…!
Той я удари с клончето по путката и тя притрепери.
-Ето това се нарича болка…!-озъби й се Румен.
И я зашиба навсякъде по тялото. Калина запищя и се заопитва да избегне ударите, но беше вързана. Игличките я бодяха, забиваха се в нежните й части, клончето драскаше плътта й и оставяше червени следи по нея. Той го размахваше най-вече по гнездото й, но не забравяше да “уважи” и гърдите й. Циците й подскачаха и се тресяха, но тя нищо не можеше да направи. Игличките бръсваха по настръхналите й зърна и Калина пищеше, опъвайки дебелите въжета, които се впиваха в тялото й. Тя понасяше ударите, които имаше чувството, че изгарят плътта й, опираше глава в кората на дървото зад себе си и треперейки с цялото си тяло очакваше следващия удар, който не закъсняваше. Изведнъж тя се изпъна като струна, изконвулсира и изхвърли от дълбините си такъв поток бяла течност, че заприлича на потоп. Румен веднага спря да я бие и започна бързо да я отвързва. Нахлузи грейката й още докато тя се пипаше по путката и охкаше изтерзано.
-Никога не си се празнила така… значи играта ти хареса. – Намигна й Румен.
-Хареса ми, но сега ще трябва веднага да пия аспирин и да се завия с три одеала. – Измъчено, но усмихната му отвърна Калина.