Аз бях на 19, а тя на 15. Вече се бях отделил от дома ни, но нашите трябваше да змаинат извън страната за една седмица и трябваше да гледам малкатаТя беше много красиво дете- имаше слабо телце и беше дребна на ръст, но тялото й бе стегнато и имаше хубави гърди. Беше много красива- косата й черна, кожата- бяла, очите- зелени, с две думи- перфектното момиче.

Имаше си приятел, с който ходеха от два месеца, но аз го ненавиждах и не веднъж се опитах да ги разделя, но без успех. Още тогава тя ме ненавиждаше, но пък ме обичаше- бях по-големия й брат. Вече не е така. На третата вечер, тя се прибра късно, а аз бях побеснял понеже родителите ми й даваха да излиза до десет най-късно, а тя се прибра в 11. Скарах й се, но беше лято, а тя бе с едни доста секси къси панталонки и потниче- беше топло. И аз взех че се възбудих от умоленията й да не казвам на нашите. Казах й, че ако се изчукаме, няма нищо да кажа, но тя не се съгласи. Само че чувството за страст в мен надделя ии я ударих през лицето. Това й бе достатъчно, за да падне на земята – както казах бе доста дребничка. Аз се хвърлих върху нея и започнах да я събличам, а тя се дърпаше. Изяде още няколко шамара, плачеше силно, а аз й запуших устата, за да не вика. Члена ми вече беше надървен и неумолимо и го вкарах, а тя се сгърчи. Не й беше а първи път- нямаше кръв и аз започнах да я наричам курва заради това. Вкарвах си го целия, а тя се свиваше от болката. След като свърших на лицето й се успокоих и проумях какво съм направил. Тя се беше свила на кравайче, чисто гола и плачеше, стенеше… Вече беше свършено, бях го направил, започнах да съжалявам… Взех я на ръце и отидох в банята да я изкъпя, а тя цялата трепереше. След това я облякох все едно е бебенце и я оставих в леглото, завих я с две одеяла и отидох в хола. Не мигнах цяла вечер и само се обвинявах и имаше за какво. За сутринта й занеосх закуска в леглото, а тя се страхуваше от мен. Исках да я погаля, да я прегърна, да я успокоя, но само ако бях на две крачки от нея бе готова да вика. Молеше ме да се махна от стаята и аз го направих. Цял ден не излезе от стаята, а аз я проверявах от време на време как е, носех й храна, вода, цигари(въпреки че не одобрявах че пуши)… На следващия ден излезе, но докато нашите се върнаха не ми говореше. Не я молих да не ме издаде, аз си бях за затвор, но тя не го направи. След като нашите се върнаха започа да ми говори, но отношенията ни бяха доста обтегнати. Вече й позволявах всичко, само и само да не ми се сърди. Вчера нашите казаха че през лятото ще трябва да заминат пак в Англия и пак трябвало да я наглеждам. Аз нямам нищо против, няма да й направя нищо, вече знам какво изпитвах след това, но тя ми изкрещя че ме мрази (не пред родителите ни) и иска да ги разубедя да я гледам аз. Била склонна да се заточи на село без приятели, обхват, интернет, само и само да не остане сама с мен. Боли ме от тези думи, но знам че тя е права, няма  как да забрави, и аз няма да забравя, но аз искам да й помагам, не искам да ме мрази. Как да й обясня, че нищо няма да й направя? Ккаво да сторя, за да ми прости? Искам да я подкрепям и тя да приема помощта ми, а не да ме мраиз и ненавижда. Няма нужда от осъдителни коментари, вече съм осъзнал грешката си.