Здравейте. Аз съм момиче на 15 години и имам нужда да споделя с някой моите мисли и чувства, объркване, болка от случилото ми се, без да се налага да виждат сълзите ми.

 

Случи се преди половин година. Скоро бях навършила 15 години и си намерих момче, което представих на родителите си. Те много го харесаха и започнаха да ме пускат дори вечер щом им кажех че ще съм с него. И така една вечер ги излъгах и излязох при аверите си. Едно момиче имаше рожден ден и беше купило алкохол. Аз по принцип пиех често, но винаги по малко и нямах тежки напивания. По едно време стана вече 11 вечерта и аз тярбваше да се прибирам понеже до и половина трябваше да съм вкъщи. Само че аз не виждах нищо, нямах сили да вървя и помолих най-добрата си приятелка да ме изпрати, но и тя не беше много добре и не й се идваше.

Едно момче, с което се бях запознала в чата, бяхме излизали два пъти и след това нищо не се получи, предложи да ме изпрати, а аз дори не разпознах кой е и се съгласих. Хвана ме той през кръста и тръгнахме. По едно време почувствах някаква стена зад мен и леко притискане отпред. Попитах какво има и той започна нещо да ме целува. Много неща ми се губят, а и не мога да напиша всичко както е било… болката е силна и спомените не избеляват. С няколко думи- изгаври се с тялото ми, наеба ме брутално и ме преби след това. Остави ме гола до някакъв блок, а аз нямах сили да се изправя, да се прибера и изобщо да дишам. Може би съм припаднала или пък заспала, не съм нясно, но си спомням как телефонът звучеше, а аз не можех да го стигна, спомням си как слънцето изгря и някакъв мъж ме вдигна на ръце. Спомням си как се страхувах от него, а той казваше да бъда спокойна и ме разпитваше какво е станало. След това се озовах в болницата, родителите ми дойдоха, най-добрата ми приятелка и тя. Искаха да ме разпитат, но всичко минаваше и заминаваше през главата ми. Бях в шок чисто и просто. След една седмица престой изведнъж намерих сили да се справя.

Превърнах се в един студен, твърд камък. Започнах да ходя на училище, не об ръщах вниумание на околните, отчуждих се от всички, дори от най-добрата си приятелка. Не я обвинявах и сега не я обвинявам за случилото се, но не искам да разказвам какво ми направи онзи. Не искам да виждам съжаление, икам да забравя, искам да го преодолея, а не всеки път, когато видят една сълза в окото ми само заради вятъра и веднага да въздишат и да ме прегръщат и да ме съжаляват. Искам да продължа живота си както беше преди случката, искам всичко да мине и да го забравя… Нима не могат да разберат? Защо трябва да ме измъчват? Искам да забравя онази нощ… само това.