Здравейте, искам да ви споделя нещо, което с никoй не съм го споделялa. Mинаха 5 години от случилото се, но не мога да го преживея и ми тежи на сърцето и на съвестта и затова имам нужда да го споделя с някой. Бях само на 17, когато допуснах тази грешка в живота си, която немога да си простя

 

По принцип аз съм едно скромно момиче, но и скромните допускат грешки в живота. Случи се в една лятна събота в селска дискотека, беше около 4 сутринта и аз реших да си тръгвам. Тогава един познат на семейството ми предложи да ме закара до вкъщи и аз на доверие се съгласих. Качихме се в колата и тргнахме, но изведнъж мъжът, който се казваше Стоян, сви в съвсем друга посока и аз страшно много се уплаших. Започнах да разпитвам къде отиваме. Той каза: „Само спокойно. Ще те закарам навреме вкъщи“ и аз – скромна и наивна, млъкнах. Закараме в някаква гора и ме изнасили. Колкото и да се дърпах, не успях да избягам.
От страх не казах на никoй, а той дори беше женен. В момента, като пиша моята история и настръхвам цялата от ужаса, който изживях. Имам чувството, че пак се случва. След това продължих живота си все едно нищо не се беше случило…
Пак започнах да излизам на дискотека и той започна да ме следи до вкъщи. И така – тормоз някъде около 2 седмици. За късмет все успявах да се измъкна, но един ден вече ми писна и го заплаших,че ще кажа на жена му. Тогава всичко свърши, целият този тормоз.  Просто Стоян бил бъзлив и се искало малко смелост да му се опълча, не мога да си простя грешката, която допуснах трябваше по-рано да се опълча.
Така че, момичета, ако и на вас ви се случи нещо такова, просто бъдете по-смели, няма какво да загубите. От опит глава не боли, защото ако не пробвате, ще съжалявате като мен, защото тормозът моежеше да бъде много по-кратък…

И все пак животът продължава напред.